Oct 29, 2014, 11:11 PM

ТихоМир-но

  Poetry » Other
793 0 7

Очите ти два извора пламтящи
ме гледат пак от снимката, уви.
Любов излъчват и молба крещяща:
"Не искам, мамо! Вече не плачи!
Не ме загръщай с черната си мъка,
не вкарвай във душата си печал,
усмихвай се, изтрий го този пъкъл.
аз всичко земно с теб съм преживял.
В сърцето си отново усети ме.
Щом бие, значи жив съм и сега.
Повтаряй безконечно мойто име,
с което ти дари ми вечността.
със обич ТихоМир-но ти поднасям
думите най-важни ни света -
любов и вяра, доброта с нагласа
та в тъмното да виждаш светлина!
Повярвай ми, аз пламък съм небесен,
запален от божествена искра,
невидим за очите, но понесъл
в ръцете си свещица свобода!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....