20 июн. 2006 г., 23:24

Тишина

1.5K 0 5
Стоя сама в тъмнината,
с мен шепти тишината.
Всичко тук е само мрак
и в ъгъла плача пак.
Сълэи от кръв се стичат -
само те в мрака ме обичат...
Не искам вече светлина,
искам само мойта тъмнина.
Нямам нищо - само една душа,
но умира бавно и тя...
Тук има още пресни следи,
от моите вече раэбити мечти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма име Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъжно е,но пък заради това е толкова хубаво!6!
  • Тъжно е наистина,но пък е много хубаво...Сякаш описва мен сега...Поздравления!
  • мерси эа хубавите думи!радвам се,че ме оценявате така.Докато ныкой само поглеждат,и не коментират творбата.мерси!!!
  • Ей и аз се чувствам така в момента Хубаво е стихчето
  • Супер е тъжно, Ради но ми хареса!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....