Jun 20, 2006, 11:24 PM

Тишина

  Poetry
1.5K 0 5
Стоя сама в тъмнината,
с мен шепти тишината.
Всичко тук е само мрак
и в ъгъла плача пак.
Сълэи от кръв се стичат -
само те в мрака ме обичат...
Не искам вече светлина,
искам само мойта тъмнина.
Нямам нищо - само една душа,
но умира бавно и тя...
Тук има още пресни следи,
от моите вече раэбити мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма име All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е,но пък заради това е толкова хубаво!6!
  • Тъжно е наистина,но пък е много хубаво...Сякаш описва мен сега...Поздравления!
  • мерси эа хубавите думи!радвам се,че ме оценявате така.Докато ныкой само поглеждат,и не коментират творбата.мерси!!!
  • Ей и аз се чувствам така в момента Хубаво е стихчето
  • Супер е тъжно, Ради но ми хареса!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...