Jun 20, 2006, 11:24 PM

Тишина

  Poetry
1.5K 0 5
Стоя сама в тъмнината,
с мен шепти тишината.
Всичко тук е само мрак
и в ъгъла плача пак.
Сълэи от кръв се стичат -
само те в мрака ме обичат...
Не искам вече светлина,
искам само мойта тъмнина.
Нямам нищо - само една душа,
но умира бавно и тя...
Тук има още пресни следи,
от моите вече раэбити мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма име All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е,но пък заради това е толкова хубаво!6!
  • Тъжно е наистина,но пък е много хубаво...Сякаш описва мен сега...Поздравления!
  • мерси эа хубавите думи!радвам се,че ме оценявате така.Докато ныкой само поглеждат,и не коментират творбата.мерси!!!
  • Ей и аз се чувствам така в момента Хубаво е стихчето
  • Супер е тъжно, Ради но ми хареса!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...