Jun 20, 2006, 11:24 PM

Тишина

  Poetry
1.5K 0 5
Стоя сама в тъмнината,
с мен шепти тишината.
Всичко тук е само мрак
и в ъгъла плача пак.
Сълэи от кръв се стичат -
само те в мрака ме обичат...
Не искам вече светлина,
искам само мойта тъмнина.
Нямам нищо - само една душа,
но умира бавно и тя...
Тук има още пресни следи,
от моите вече раэбити мечти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма име All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тъжно е,но пък заради това е толкова хубаво!6!
  • Тъжно е наистина,но пък е много хубаво...Сякаш описва мен сега...Поздравления!
  • мерси эа хубавите думи!радвам се,че ме оценявате така.Докато ныкой само поглеждат,и не коментират творбата.мерси!!!
  • Ей и аз се чувствам така в момента Хубаво е стихчето
  • Супер е тъжно, Ради но ми хареса!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...