Тишината

26 апр. 2018 г., 19:19

Поэзия » Другая

762 2 2

Старо мизерно кафе,

Тук ще започна тази история.

Вътре възрастен мъж с бомбе,

в очите му четем меланхолия.

Спорове чуваме от съседните маси,

политици,професори,доценти и други.

Стонове страшни,грозни гримаси,

Погрознели от злоба,меркантилни влечуги.

Свободно се бие в гърдите Шумът,

хванал Глупостта за ръката.

На всеки разбирач замъгляват умът

и се разпалва още тълпата.

Забелязаха те човекът с бомбе,

спокойствието му тъй ги смути.

Отпиваше си той от своето питие,

без нищо да го притесни.

Пропуснах да кажа,

до човека имаше дама.

Беше тъй красива,млада

от лека усмивка огряна.

В усмивката и лека хладнина

в погледа нещо очарователно

Името и бе- Тишина.

Наблюдаваше всичко много внимателно.

И Глупостта и Шумът се приближиха стремглаво,

и тя в миг се изправи.

И изчезна поведението им тъй величаво,

и погледа и остър върху тях се стовари.

И изплашен Шумът се запъти към вратата,

И последва го Глупостта, сломени от Тишината

И излезнаха те от кафето

и отново спокойно си отпи от напитката човека с бомбето.

Съжалявам за повторението на ,,и" накрая възможно е да не ви допадне, но на мен ми харесва така.

Ryin (Лорийн Мусакова)

2018-05-04T23:38:52+03:00

Сърдечно Ви благодаря! Много ме зарадвахте!
Конджара (Исмаил Мариополски)

2018-04-27T20:25:48+03:00

За разлика от другите Ви произведения е сравнително по-дълго, но не по-малко талантливо! Успяла сте впечатляващо добре да вплетете посланието си ( Убий глупака с мълчание ) в редовете на творбата Ви. Изумително е как през цялото продължение на стихотворението смисълът в него набира скорост, но скрит, сякаш плуващ под вода, и в последния куплет изскача над повърхността. Наистина имате талант и сте късметлийка да изплува на такава ранна възраст!