Тишината
Старо мизерно кафе,
Тук ще започна тази история.
Вътре възрастен мъж с бомбе,
в очите му четем меланхолия.
Спорове чуваме от съседните маси,
политици,професори,доценти и други.
Стонове страшни,грозни гримаси,
Погрознели от злоба,меркантилни влечуги.
Свободно се бие в гърдите Шумът,
хванал Глупостта за ръката.
На всеки разбирач замъгляват умът
и се разпалва още тълпата.
Забелязаха те човекът с бомбе,
спокойствието му тъй ги смути.
Отпиваше си той от своето питие,
без нищо да го притесни.
Пропуснах да кажа,
до човека имаше дама.
Беше тъй красива,млада
от лека усмивка огряна.
В усмивката и лека хладнина
в погледа нещо очарователно
Името и бе- Тишина.
Наблюдаваше всичко много внимателно.
И Глупостта и Шумът се приближиха стремглаво,
и тя в миг се изправи.
И изчезна поведението им тъй величаво,
и погледа и остър върху тях се стовари.
И изплашен Шумът се запъти към вратата,
И последва го Глупостта, сломени от Тишината
И излезнаха те от кафето
и отново спокойно си отпи от напитката човека с бомбето.
© Лорийн Мусакова All rights reserved.
