milan210 (Милан Милев)
130 91
11 авг. 2009 г., 13:11

Тишината на мрака 

  Поэзия
557 0 3

   
Ей, светлина, и ти си отиде 
в своята далечна страна,
защото и на теб ти омръзна да бъдеш светлина за онези,
които в себе си пазят грях и студенина.


Един вик остана само 
в дълбоката загадъчна тъмнина,
вик, само вик,
без образ, дори без сърце,
просто един глас
с незнайно изгубено лице.


Но ето, ето сега е вече тихо, безшумно,
без вик, без глас,
и то вече пое към своята страна,
оставил тъй сама тъмнината в този час.


Светът замрял, оставен пуст и сиромах,
изгубен е вече и то 
потънал във своята мрачна самотна тишина,
в която се изгубиха безброй души, безброй много лица...


       Милан Милев
        31.12.2008






© Милан Милев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стихотворението е супер! Много е добро, но пак е тъжно.
  • Поздрав!
  • ...много ми е тъмно при теб!Все чета ,търся светлинката и тъкмо и казваш "Ей,светлина" и фрассс - няма я!Веднъж ми обясни , къде да я намеря ,пак не успях!Поздрав!...
Предложения
: ??:??