11 авг. 2009 г., 13:11

Тишината на мрака 

  Поэзия
633 0 3
Ей, светлина, и ти си отиде
в своята далечна страна,
защото и на теб ти омръзна да бъдеш светлина за онези,
които в себе си пазят грях и студенина.
Един вик остана само
в дълбоката загадъчна тъмнина,
вик, само вик,
без образ, дори без сърце,
просто един глас
с незнайно изгубено лице.
Но ето, ето сега е вече тихо, безшумно,
без вик, без глас, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Все права защищены

Предложения
: ??:??