Ей, светлина, и ти си отиде
в своята далечна страна,
защото и на теб ти омръзна да бъдеш светлина за онези,
които в себе си пазят грях и студенина.
Един вик остана само
в дълбоката загадъчна тъмнина,
вик, само вик,
без образ, дори без сърце,
просто един глас
с незнайно изгубено лице.
Но ето, ето сега е вече тихо, безшумно,
без вик, без глас, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up