Тишината на мрака
Ей, светлина, и ти си отиде
в своята далечна страна,
защото и на теб ти омръзна да бъдеш светлина за онези,
които в себе си пазят грях и студенина.
Един вик остана само
в дълбоката загадъчна тъмнина,
вик, само вик,
без образ, дори без сърце,
просто един глас
с незнайно изгубено лице.
Но ето, ето сега е вече тихо, безшумно,
без вик, без глас,
и то вече пое към своята страна,
оставил тъй сама тъмнината в този час.
Светът замрял, оставен пуст и сиромах,
изгубен е вече и то
потънал във своята мрачна самотна тишина,
в която се изгубиха безброй души, безброй много лица...
Милан Милев
31.12.2008
© Милан Милев All rights reserved.
