Бурята е кратка. Дълга е нощта.
Искам да ти кажа толкова неща,
не мога даже дума да обеля
точно по средата на една неделя.
Нещо ме тревожи. Нещо ми горчи.
И светът край мене почва да мълчи.
Гълта си езика даже светофара
между две фадроми и една самара.
Слънцето си тръгва. Вятърът гърми,
че със теб сме двама. Тъжни и сами.
Месецът заспива. Тиха е нощта,
докато ти кажа – хиляди неща. ...