Точно по средата на една неделя
Бурята е кратка. Дълга е нощта.
Искам да ти кажа толкова неща,
не мога даже дума да обеля
точно по средата на една неделя.
Нещо ме тревожи. Нещо ми горчи.
И светът край мене почва да мълчи.
Гълта си езика даже светофара
между две фадроми и една самара.
Слънцето си тръгва. Вятърът гърми,
че със теб сме двама. Тъжни и сами.
Месецът заспива. Тиха е нощта,
докато ти кажа – хиляди неща.
Слънцето изгрява! Връща се денят,
а край нас умира и мълчи светът…
Бурята е кратка. Дълга е нощта,
между листопада, теб и есента.
Нещо ми говори. Нещо ми крещи,
че дъждът във мене дълго ще гърми!
Месецът пристига. Кратка е нощта.
Исках да ти кажа толкова неща…
© Георги Ревов All rights reserved.
