20 авг. 2007 г., 23:12

Точно тази нощ

806 0 13
Колко нощи в годината има,
колко много прелитащи мигове,
часове за отдаване, вричане...
и за нежното нощно обичане.
Точно тази нощ ме очакваш,
точно в този час, в този миг.
Казваш, че просто ме обичаш
и желаеш до болка и вик...
А сърцето ми блъска в гърдите
и не иска да чуе сълзите,
иска с твоето бясно туптене
да прелее във нежно докосване.
Точно тази нощ ме очакваш,
когато превивам душата да спре
да жадува преплитане с твоята
и да литне във звездно отдаване.
Точно в този миг на отричане
от ръцете ми слушалката пада,
точно в този час, когато думите
са въздишката няма на устните.
И забравям всичките си обещания,
и заглъхват отречени мислите.
Прелитам при тебе с вълнения,
на сърцето ми влюбено с песните.
Защото точно във тази истинска нощ
ти ме чакаш на прага  на същността си.
Пренебрегнала жалката гордост,
аз пристигам с  цялостта на душата си.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...