20 ago 2007, 23:12

Точно тази нощ 

  Poesía
644 0 13
Колко нощи в годината има,
колко много прелитащи мигове,
часове за отдаване, вричане...
и за нежното нощно обичане.
Точно тази нощ ме очакваш,
точно в този час, в този миг.
Казваш, че просто ме обичаш
и желаеш до болка и вик...
А сърцето ми блъска в гърдите
и не иска да чуе сълзите,
иска с твоето бясно туптене
да прелее във нежно докосване.
Точно тази нощ ме очакваш,
когато превивам душата да спре
да жадува преплитане с твоята
и да литне във звездно отдаване.
Точно в този миг на отричане
от ръцете ми слушалката пада,
точно в този час, когато думите
са въздишката няма на устните.
И забравям всичките си обещания,
и заглъхват отречени мислите.
Прелитам при тебе с вълнения,
на сърцето ми влюбено с песните.
Защото точно във тази истинска нощ
ти ме чакаш на прага  на същността си.
Пренебрегнала жалката гордост,
аз пристигам с  цялостта на душата си.
 

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??