Т О Г А В А
Когато времето отлита
и всяка дума се топи,
преди да тръгне от сърцето.
Кога за обич зажадняла –
разбива сухи ледове
душата в тебе онемяла.
Когато утрото залязва
преди да мине през деня
и не намира топла пазва,
ТОГАВА вехнат цветовете,
без да потънат във роса
и суша с болка в теб са влети.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стойна Димова Все права защищены
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
