16 дек. 2014 г., 07:39

Тогава 

  Поэзия » Другая
507 0 11

                                                      Т О Г А В А

 

 

                                                    Когато времето отлита

                                                    и всяка дума се топи,

                                                    преди да тръгне от сърцето.

 

                                                    Кога за обич зажадняла –

                                                    разбива сухи ледове

                                                    душата в тебе онемяла.

 

                                                    Когато утрото залязва

                                                    преди да мине  през деня

                                                    и не намира топла пазва,

 

                                                    ТОГАВА  вехнат цветовете,

                                                    без да потънат във роса

                                                    и суша с болка в теб са влети.

                                                      

 

            

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много сполучлива структура на стиха - чрез нея постигаш силно внушение!
    Поздрави, Стойна!
  • Таня,Никица, Исмаил, благодаря ви, добри приятели, че не ме забрвяте!Вашето внимание ми е много необходимо!
    Желая ви хубава вечер и весели празници!
  • Хубаво е, Стойна, но...,,сухи ледове" нещо не разбирам! Поздрави и весели коледни празници!
  • Харесах! Весели празници!
  • Прекрасна поезия!
  • Младен, Никола, Кети, Георги, Василена - мили приятели, благодаря на всички за вниманието, позитивните коментари и високите оценки!
    Да сте живи и здрави и весели Коледни и Новогодишни празници!
  • Вълнуващ, красив стих!
    Поздрави!
  • Когато утрото залязва
    преди да мине през деня
    и не намира топла пазва

    Истински ми подействаха тези редове. Браво!
  • Има един едва доловим привкус на Дебеляновите стихове, леко се усеща, като фина подправка в божествен сладкиш... лъхна ме една красива носталгия
  • "Когато утрото залязва
    преди да мине през деня
    и не намира топла пазва,"- страхотен куплет!
    Както и цялото стихо, Стойна!Допадна ми на душата!
    Харесах и го оценявам!Поздрави от мен!
  • Много тъга лъха от това толкова хубаво и истинско стихотворение, Стойна!
    Все едно нещо е попарило душата ти. Твоята поезия е по принцип жизнеутвърждаваща и свързана с Бога и вярата в него. Но аз харесвам особено много тъжната поезия. Защото тъгата ражда изкуството, а не радостта. Един мой добър приятел, навремето формулира това изключително точно с думите:

    "Щастието се живее, мъката се изживява!"

    Запомнил съм тези думи по причина, че нищо по-точно не съм срещал от казаното по темата.

    "Когато времето отлита
    и всяка дума се топи,
    преди да тръгне от сърцето...
    ТОГАВА вехнат цветовете,
    без да потънат във роса
    и суша с болка в теб са влети."

    ОКО на поетичния текст, лирично и силно докосващо!

    Поздравление за написаното и най-висока оценка!
Предложения
: ??:??