16.12.2014 г., 7:39

Тогава

640 0 11

                                                      Т О Г А В А

 

 

                                                    Когато времето отлита

                                                    и всяка дума се топи,

                                                    преди да тръгне от сърцето.

 

                                                    Кога за обич зажадняла –

                                                    разбива сухи ледове

                                                    душата в тебе онемяла.

 

                                                    Когато утрото залязва

                                                    преди да мине  през деня

                                                    и не намира топла пазва,

 

                                                    ТОГАВА  вехнат цветовете,

                                                    без да потънат във роса

                                                    и суша с болка в теб са влети.

                                                      

 

            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много сполучлива структура на стиха - чрез нея постигаш силно внушение!
    Поздрави, Стойна!
  • Таня,Никица, Исмаил, благодаря ви, добри приятели, че не ме забрвяте!Вашето внимание ми е много необходимо!
    Желая ви хубава вечер и весели празници!
  • Хубаво е, Стойна, но...,,сухи ледове" нещо не разбирам! Поздрави и весели коледни празници!
  • Харесах! Весели празници!
  • Прекрасна поезия!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...