27 сент. 2011 г., 22:54

Тогава... 

  Поэзия » Другая
495 0 2

Тогава...

 

И болката жестока ще отмине,

и любовта ще се превърне в прах,

и ние вече няма да сме същите,

а чувствата ще тънат в черен мрак.

 

Животът ни ще бъде жалко минало,

щастливите моменти -лош мираж,

а нашите души ще са обречени

да търсят, но да не намират бряг.

 

И лутащи се, страдащи, отчаяни,

ний ще копнеем за пропуснатия шанс,

за любовта, която сме подминали,

за щастието, отлетяло бързо покрай нас.

 

И никога покой не ще намерим,

защото злото причинили сме сами,

защото горди, непреклонни и обичащи,

не сме отстъпили пред ничии молби.

 

© Таня С Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Подкрепям!
  • Силен стих! Харесах идеята ти

    "И никога покой не ще намерим,
    защото злото причинили сме сами,
    защото горди, непреклонни и обичащи,
    не сме отстъпили пред ничии молби."
Предложения
: ??:??