Тогава...
Тогава...
И болката жестока ще отмине,
и любовта ще се превърне в прах,
и ние вече няма да сме същите,
а чувствата ще тънат в черен мрак.
Животът ни ще бъде жалко минало,
щастливите моменти -лош мираж,
а нашите души ще са обречени
да търсят, но да не намират бряг.
И лутащи се, страдащи, отчаяни,
ний ще копнеем за пропуснатия шанс,
за любовта, която сме подминали,
за щастието, отлетяло бързо покрай нас.
И никога покой не ще намерим,
защото злото причинили сме сами,
защото горди, непреклонни и обичащи,
не сме отстъпили пред ничии молби.
© Таня С All rights reserved.
