Ти тук си, но така миражен
и толкова различен, сякаш друг
стои на ъгъла. И маловажен
е всеки поглед, всеки жест и звук.
Ти тук си, но така далечен,
а всъщност си на дъх от мен.
Защо светът ни е обречен?
Защо така си променен?
Отмина времето, когато
ловяхме падащи звезди
и с топлото ухание на лято
преследвахме небесните мечти. ...