Optimistichno (Христина Маджарова)
22 522
16 нояб. 2009 г., 00:44

Тогава бяхме просто "Ние" 

  Поэзия » Другая
961 1 9

Ти тук си, но така миражен

и толкова различен, сякаш друг

стои на ъгъла. И маловажен

е всеки поглед, всеки жест и звук.

 

Ти тук си, но така далечен,

а всъщност си на дъх от мен.

Защо светът ни е обречен?

Защо така си променен?

 

Отмина времето, когато

ловяхме падащи звезди

и с топлото ухание на лято

преследвахме небесните мечти.

 

Летяхме, яхнали комети,

под сребърния поглед на луна,

която днес, уви, не свети.

Изтляла е съвсем сама!

 

Аз знам, не може да се скрие -

тъй бързо времето лети.

Тогава бяхме просто "Ние",

сега сме вече "аз" и "ти"...

 

 

© Христина Маджарова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??