Тогава бяхме просто "Ние"
Ти тук си, но така миражен
и толкова различен, сякаш друг
стои на ъгъла. И маловажен
е всеки поглед, всеки жест и звук.
Ти тук си, но така далечен,
а всъщност си на дъх от мен.
Защо светът ни е обречен?
Защо така си променен?
Отмина времето, когато
ловяхме падащи звезди
и с топлото ухание на лято
преследвахме небесните мечти.
Летяхме, яхнали комети,
под сребърния поглед на луна,
която днес, уви, не свети.
Изтляла е съвсем сама!
Аз знам, не може да се скрие -
тъй бързо времето лети.
Тогава бяхме просто "Ние",
сега сме вече "аз" и "ти"...
© Христина Маджарова All rights reserved.
