Земята отново
е с бяла премяна.
За мен ли се сещаш
преди да заспиш?
Затваряй очи,
аз те чакам засмяна,
снежинките с мен да броиш.
Отвори си ръцете,
остави ги да кацат.
Да рисуваме котки
с побелели мустаци,
да оставяме стъпки,
да си правим портрети
и да падаме в преспи от пух.
Тогава, пресипнал...
и само тогава,
в този дочакан,
магичен момент,
ще смея отново
да питам душата ти,
дали още пази местенце за мен.
© Лъчан Все права защищены