7.12.2023 г., 18:24 ч.

Тогава и само тогава 

  Поезия
309 5 2


Земята отново
е с бяла премяна.
За мен ли се сещаш
преди да заспиш?
Затваряй очи,
аз те чакам засмяна,
снежинките с мен да броиш.
Отвори си ръцете,
остави ги да кацат.
Да рисуваме котки
с побелели мустаци,
да оставяме стъпки,
да си правим портрети
и да падаме в преспи от пух.
Тогава, пресипнал...
и само тогава,
в този дочакан,
магичен момент,
ще смея отново
да питам душата ти,
дали още пази местенце за мен.

 

© Лъчан Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Бела.
  • Мелодично и свежо...мило и небанално!
    В поезията винаги има място за такива чисти, спонтанни и ненатъкмявани творения!
Предложения
: ??:??