Таз мечта някак невъзможна е,
щом сърце ми къса се,
но лицето усмихнато стои.
Видях някога изгрев един -
изгрев, който никога не ще забравя,
но знаеш ти,
че първа стъпка към безсмъртие смъртта е,
избрах живота ми да бъде твой
и сега ти държиш го в ръце,
о, моя лунна светлина,
приеми безжизненото ми тяло,
вземи го при себе си, ...