Той
Таз мечта някак невъзможна е,
щом сърце ми къса се,
но лицето усмихнато стои.
Видях някога изгрев един -
изгрев, който никога не ще забравя,
но знаеш ти,
че първа стъпка към безсмъртие смъртта е,
избрах живота ми да бъде твой
и сега ти държиш го в ръце,
о, моя лунна светлина,
приеми безжизненото ми тяло,
вземи го при себе си,
та твоя да остана,
ти си вечността,
чуй, щастие мое,
твоя завинаги ще остана,
мъка единствена, знаеш, нали,
че след смъртта не ще има кой да ни дели...
© Фифи ло All rights reserved.
