14 дек. 2011 г., 01:05

Той!

1K 0 8

Не е романтичен, не е и поет!

Мелодия няма в гласа му...

Не може да драсне дори и куплет -

излъчване има обаче... Неустоимо!

 

Небрежен, мъжествен, дори грубоват,

без хубост сладникава, нежна...

За миг не пропуска нещата в обхват -

във примка съм... Да, неизбежна!

 

И с мъжката тежест, не просто хлапе,

флуиди във въздуха пръска...

Бленувани ласки не ще ми даде -

предизвиква, и аз да съм дръзка...

 

Изглежда безчувствен и вечно сърдит,

с респект ме влудява... Дано да греша...

Дали със любов е за мен преоткрит?

О, Да... Във гърдите си носи душа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотни сте, прегръщам всички Ви, защото Ви обичам! Благодаря приятели! Нека в навечерието на най-красивите празници си даваме искрици обич и добрина,нека се усмихваме и топлим взаимно с бляга дума и искрена прегръдка...Можем го,ние тук, най-добре го правим
  • Дай Боже на всяка жена такъв мъж!Поздрав,че си възпяла добрия и чувствителен мъж.Може да са малко,но поне ги има.

    Браво!!!
  • Давай адреса!
    Хареса ми, Рени!
  • Харесах!Поздрави!
  • Дъхава любов и силни чувства!Поздрав!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...