Той, Животът, е въздишка

Поэзия

580 0 7

Аз погубих своя шанс. Той бе в стъпките по пътя.
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.

Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.

Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва.
Сетне пак оставах сляп. И в сърцето си едва утихвах.

Но ти поспри, макар за миг. Вдъхни любов на сила свише.
Не унивай в нечий лик... Той, Животът, е въздишка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

myworld (Аз)

Благодаря ти!

2013-10-19T15:40:29+03:00
valia1771 (Ивон)

Хареса ми!

2013-10-19T10:29:55+03:00
myworld (Аз)

Това е просто един кратък миг от пътя на душата.Понякога е нужно да потънеш в пълна самозабрава,за да достигнеш поне за малко до Истината.Благодаря ви,че наминахте Сиси,Красимир,Санвали и Румяна.

2013-10-18T20:24:23+03:00
rumiana (Румяна )

Човек винаги има шанс!И в най-жестоката буря!Щом умее да рисува молитва!

2013-10-18T15:56:59+03:00
Sanvali (Санвали)

Откровено! Живота е въздишка, а Пътя е без край! Върви!

2013-10-18T10:47:17+03:00