myworld (Аз)
284 846
18 oct 2013, 8:52

Той, Животът, е въздишка 

  Poesía
405 0 7

Аз погубих своя шанс. Той бе в стъпките по пътя.
Не постигнах истински баланс. Човека в мен докрай откъснах.



Дали живях, не, не бе живот. А просто стон под чужда сянка.
Бях потънал в своя гроб. И се раждах в себе си измамно.


Аз вървях по този свят. Тъй рисувах слънцето с молитва.
Сетне пак оставах сляп. И в сърцето си едва утихвах.


Но ти поспри, макар за миг. Вдъхни любов на сила свише.
Не унивай в нечий лик... Той, Животът, е въздишка.

© Аз Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти!
  • Хареса ми!
  • Това е просто един кратък миг от пътя на душата.Понякога е нужно да потънеш в пълна самозабрава,за да достигнеш поне за малко до Истината.Благодаря ви,че наминахте Сиси,Красимир,Санвали и Румяна.
  • Човек винаги има шанс!И в най-жестоката буря!Щом умее да рисува молитва!
  • Откровено! Живота е въздишка, а Пътя е без край! Върви!
  • Понякога са полезни и стимулиращи тези вглъбени състояния, защото от тях се ражда нещо ново...
    Дори да е просто хубав стих!Поздрав!
  • По философски тъжно.
    Но не смятам, че погубил шансовете си...Стъпките, пътя ....са пред теб!
Propuestas
: ??:??