17 окт. 2009 г., 10:44

Той търси теб

926 0 0

  "Той търси теб"

Върви нанякъде едно момиче,

загледано във блясъка на хиляди лъчи.

То имаше небето и звездите,

към които си мечтаеше да полети.

В капки дъжд откриваше живота,

в мокрите треви то стъпваше едвам.

Всичко красиво превръщаше в песен

и нежния глас някой слушаше сам!

Но сред тъгата се стопила песента

и с птиците отлиташе към залеза.

Бавно спускаше се тази тишина,

която думите нежни и сега не разбра.

Някъде имаше облаци, зад които да скрие

лицето си той и с песента да мечтае;

а какви спомени успя да открие,

когато тайната вечна ясна не знае!

Той запя песента и разбра колко голяма

е цялата тази любов... дълбока... нескрита.

Тя във всичко повярва и безмълвна остана -

някой сърцето ù иска, а то бе зарито...

Но колко трудно бе за него обич да даде -

сякаш празнота е изтрила всичко дотук!

Това момиче имаше криле

и с птиците отлиташе на юг...

... гледаше я той, мечтаейки да полети -

как искаше да я последва!

Но тя загуби се в студени висини -

останала завинаги така далечна...!

... Много време след това я търси той,

с тъга не спря за миг да я обича!

Малко думи неуспял да сподели -

за нея пазени... с тях към залеза да се затича...

... Но...

... той вярваше в в теб, защото те обича!

Търсеше те без да спре да те обича!

И би се спрял, ако не те обича!

Умирайки - той пак тебе ще обича!

Но те обича и когато знае, че никога не те намира!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Горан Русинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...