Oct 17, 2009, 10:44 AM

Той търси теб 

  Poetry » Phylosophy
646 0 0

  "Той търси теб"

Върви нанякъде едно момиче,

загледано във блясъка на хиляди лъчи.

То имаше небето и звездите,

към които си мечтаеше да полети.

В капки дъжд откриваше живота,

в мокрите треви то стъпваше едвам.

Всичко красиво превръщаше в песен

и нежния глас някой слушаше сам!

Но сред тъгата се стопила песента

и с птиците отлиташе към залеза.

Бавно спускаше се тази тишина,

която думите нежни и сега не разбра.

Някъде имаше облаци, зад които да скрие

лицето си той и с песента да мечтае;

а какви спомени успя да открие,

когато тайната вечна ясна не знае!

Той запя песента и разбра колко голяма

е цялата тази любов... дълбока... нескрита.

Тя във всичко повярва и безмълвна остана -

някой сърцето ù иска, а то бе зарито...

Но колко трудно бе за него обич да даде -

сякаш празнота е изтрила всичко дотук!

Това момиче имаше криле

и с птиците отлиташе на юг...

... гледаше я той, мечтаейки да полети -

как искаше да я последва!

Но тя загуби се в студени висини -

останала завинаги така далечна...!

... Много време след това я търси той,

с тъга не спря за миг да я обича!

Малко думи неуспял да сподели -

за нея пазени... с тях към залеза да се затича...

... Но...

... той вярваше в в теб, защото те обича!

Търсеше те без да спре да те обича!

И би се спрял, ако не те обича!

Умирайки - той пак тебе ще обича!

Но те обича и когато знае, че никога не те намира!

© Горан Русинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??