23 февр. 2018 г., 08:25

Той винаги е млад

412 0 0

Поетът няма партия. Той вярва
в усмивките на утрешния ден.
Борави с думи и почита хляба.
От времето е винаги ранен.

Той не копира чужди интереси,
по тъпкани пътеки не върви.
Всеки стих е вдигната завеса
с гледка към несбъднати мечти.

Той, болките на другите поема
и много често, той е търпелив.
Поетът, много дава, малко взема
и много рядко е до край щастлив.

Той никога не може да робува
и води битки като на война.
За точна дума, може да преплува
дори една цунамена вълна.

С годините животът се променя,
ала поетът си остава все поет.
Не остарява с миналото време,
защото гледа винаги напред.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...