Толкова обич има в тая раздяла
толкова обич има в тая раздяла,
че чак се вбесявам
и се чувам да крещя:
„сигурна ли си, че си отиваш?”,
поспри за малко, чакай,
виж колко сме смешни -
плачем като за смъртник,
а можем да го възкресим,
от нас зависи да превърнем
това погребение в празник,
ела, ела да те прегърна,
ето, аз ще допусна да си идеш,
само на сълзите си кажи:
„сигурна ли си, че си отиваш?”
или тепърва като мен откриваш
колко обич има в тая раздяла,
чак от раздяла вече няма смисъл…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мадлен Аспарухова Все права защищены
