Топлината за душите
Премръзнали са ми ръцете, вкочанени.
Не мога пръстите да свия, да ги стопля.
До мене кацат птици и не приютени
отлитат, а аз не мога дори да ги погаля.
С очите си ги викам... те се завръщат.
В зениците ми, на топло се прибират.
Крилата си разперени ми подаряват
и песни за любов във утрото ми шепнат.
Отлитам с тях със волността на вятъра,
понесла във очите си мечтанията сини.
Сред облаци жадувани намирам отговора
на натежалите във погледа ми истини.
Кому са нужни те, кому потребни?
Денят ми ще изтече в едно с капчука.
Но песните на птиците в душите,
ще топлят дланите, очите ще усмихнат.
Ще литнат сто желания във висините,
със птици приютени във очите...
Ще помнят дните устремени, волни,
че в небесата е топлината за душите.
Не мога пръстите да свия, да ги стопля.
До мене кацат птици и не приютени
отлитат, а аз не мога дори да ги погаля.
С очите си ги викам... те се завръщат.
В зениците ми, на топло се прибират.
Крилата си разперени ми подаряват
и песни за любов във утрото ми шепнат.
Отлитам с тях със волността на вятъра,
понесла във очите си мечтанията сини.
Сред облаци жадувани намирам отговора
на натежалите във погледа ми истини.
Кому са нужни те, кому потребни?
Денят ми ще изтече в едно с капчука.
Но песните на птиците в душите,
ще топлят дланите, очите ще усмихнат.
Ще литнат сто желания във висините,
със птици приютени във очите...
Ще помнят дните устремени, волни,
че в небесата е топлината за душите.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
