Премръзнали са ми ръцете, вкочанени. Не мога пръстите да свия, да ги стопля. До мене кацат птици и не приютени отлитат, а аз не мога дори да ги погаля. С очите си ги викам... те се завръщат. В зениците ми, на топло се прибират. Крилата си разперени ми подаряват и песни за любов във утрото ми шепнат. Отлитам с тях със волността на вятъра, понесла във очите си мечтанията сини. Сред облаци жадувани намирам отговора на натежалите във погледа ми истини. Кому са нужни те, кому потребни? Денят ми ще изтече в едно с капчука. Но песните на птиците в душите, ще топлят дланите, очите ще усмихнат. Ще литнат сто желания във висините, със птици приютени във очите... Ще помнят дните устремени, волни, че в небесата е топлината за душите.
че в небесата е топлината за душите.
А в мен е топлината от стиховете ти!Джейни-от кога не съм ти казвал колко ми харесват твоите произведения, но подобре мълчейки и четейки-отколкото другото-нали?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
А в мен е топлината от стиховете ти!Джейни-от кога не съм ти казвал колко ми харесват твоите произведения, но подобре мълчейки и четейки-отколкото другото-нали?