11 янв. 2008 г., 11:40

Топло безвремие

1.1K 0 14
 

Топло безвремие

 

Сняг дълбок света затрупа,

времето напълно спря.

Сгушен в топлата хралупа,

храня печката с дърва.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Варчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Определено стана по- топло след като прочетох новите ти стихове. Благодаря!
  • Добре дошъл, Петър, отново! Прекрасно!
    Честита Нова Година - жив и здрав!!!
  • Ако е много лакома, подхвърли й въглища!
    Готино е, не ме стопля, но определено ме накара да се усмихна. : )
  • Чудесен стих!За много години!Липсваше ми!
  • Теб си те мързи, но поне го правиш запомнящо се.
    Не знам защо от тази строфа се сетих за метафората за фурната и месото...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...