Топъл спомен
Топъл спомен
Има едно село, което обичам.
Има една река, чиито води ме водят там.
Има една къща, която ще помня вечно...
Години минаха, откакто продадoхме къщата,
но щастливите спомени пак там ме връщаха.
И нещо в душата ми сякаш се случваше,
нещо силно ме измъчваше.
Спомнях си дните, прекарани там,
спомнях си лодките и стария далян,
разходките нощем по черните улички
и ясното небе, изпълнено със звездички.
Спомнях си къщата, хората,
всеки миг прекаран сред природата.
И реката шумеше в моята душа.
Чувствах как вълните се разбиваха в мен.
Не бе отдавна този ден.
И нещо в душата ми сякаш се случва,
нещо силно ме измъчва...
Посветено на Резово
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариела Николова Все права защищены
браво !