May 8, 2007, 10:37 AM  

Топъл спомен

  Poetry
1.3K 0 2

Топъл спомен

Има едно село, което обичам.
Има една река, чиито води ме водят там.
Има една къща, която ще помня вечно...

Години минаха, откакто продадoхме  къщата,
но щастливите спомени пак там ме връщаха.
И нещо в душата ми сякаш се случваше,
нещо силно ме измъчваше.

Спомнях си дните, прекарани там,
спомнях си лодките и стария далян,
разходките нощем  по черните улички
и ясното небе, изпълнено със звездички.

Спомнях си къщата, хората,
всеки миг прекаран сред природата.
И реката шумеше в моята душа.
Чувствах как вълните се разбиваха в мен.
Не бе отдавна този ден.

И нещо в душата ми сякаш се случва,
нещо силно ме измъчва...


Посветено на Резово

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...