May 8, 2007, 10:37 AM  

Топъл спомен

  Poetry
1.3K 0 2

Топъл спомен

Има едно село, което обичам.
Има една река, чиито води ме водят там.
Има една къща, която ще помня вечно...

Години минаха, откакто продадoхме  къщата,
но щастливите спомени пак там ме връщаха.
И нещо в душата ми сякаш се случваше,
нещо силно ме измъчваше.

Спомнях си дните, прекарани там,
спомнях си лодките и стария далян,
разходките нощем  по черните улички
и ясното небе, изпълнено със звездички.

Спомнях си къщата, хората,
всеки миг прекаран сред природата.
И реката шумеше в моята душа.
Чувствах как вълните се разбиваха в мен.
Не бе отдавна този ден.

И нещо в душата ми сякаш се случва,
нещо силно ме измъчва...


Посветено на Резово

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...