Да вдигнем тост за свидните неща
които са житейският ни смисъл.
От раждането почва любовта
и цял живот е водещата мисъл.

Първа глътка нека мяра няма.
Първата любов е светлина.
Нека първо пиеме за мама,
тя е най-обичната жена.

Втората да бъде за жените
дето пътят наш ще споделят
и които ще осмислят дните
щом наследниците ни родят.

Трета глътка, тя е за мечтите.
Сбъднати ни носят красота.
Нека се множат и са честити.
Без мечти е слаба любовта.

За любов се пие до насита.
В чувствата са тънките неща.
Щом блестят в зениците, звездите,
в чашите била е любовта.