Когато казваш, че съм красива,
без грим и прически,
и косата ми решеш,
с четка от пръсти.
Когато се изгубя,
в цвета на очите ти 
и дълго целувам,
и сбъдвам мечтите си.
Ти не криеш сълзата,
на лицето, случайна,
търсиш път към душата ми
и споделяш с мен тайни.
После тихо вечеряме,
свети само луната
и се ражда в зениците,
съзвездие златно.
Когато прегърнати,
се смеем без причина,
от дъхът ти замаяна,
моят дъх спира.
И галиш лицето ми,
а аз нямам насита,
целувай ме дълго,
мълчи и не питай.
Шепнеш тихо:"Обичам те!",
знам, нощта ще е будна,
любовта е обричане,
ти на мен, аз на теб нужна.