Oct 9, 2021, 11:26 AM

Това е любов

  Poetry » Love
687 0 0

Когато казваш, че съм красива,
без грим и прически,
и косата ми решеш,
с четка от пръсти.
Когато се изгубя,
в цвета на очите ти 
и дълго целувам,
и сбъдвам мечтите си.
Ти не криеш сълзата,
на лицето, случайна,
търсиш път към душата ми
и споделяш с мен тайни.
После тихо вечеряме,
свети само луната
и се ражда в зениците,
съзвездие златно.
Когато прегърнати,
се смеем без причина,
от дъхът ти замаяна,
моят дъх спира.
И галиш лицето ми,
а аз нямам насита,
целувай ме дълго,
мълчи и не питай.
Шепнеш тихо:"Обичам те!",
знам, нощта ще е будна,
любовта е обричане,
ти на мен, аз на теб нужна.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илонка Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...