Oct 9, 2021, 11:26 AM

Това е любов

  Poetry » Love
693 0 0

Когато казваш, че съм красива,
без грим и прически,
и косата ми решеш,
с четка от пръсти.
Когато се изгубя,
в цвета на очите ти 
и дълго целувам,
и сбъдвам мечтите си.
Ти не криеш сълзата,
на лицето, случайна,
търсиш път към душата ми
и споделяш с мен тайни.
После тихо вечеряме,
свети само луната
и се ражда в зениците,
съзвездие златно.
Когато прегърнати,
се смеем без причина,
от дъхът ти замаяна,
моят дъх спира.
И галиш лицето ми,
а аз нямам насита,
целувай ме дълго,
мълчи и не питай.
Шепнеш тихо:"Обичам те!",
знам, нощта ще е будна,
любовта е обричане,
ти на мен, аз на теб нужна.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илонка Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....