30 нояб. 2012 г., 14:02

Това е старостта

590 0 2

Стовари се един проблем при мене!
И с него трябва да троша глава.
От него взе душата ми да стене:
понякога забравям имена!

Изглежда е при мене старостта ми!
Аз трябва да я срещна на крака!
Годините човек не ще измами,
а трябва да им подаде ръка...

Другар съм ти и името ти зная.
И се потупваме по рамена...
Но щом за миг в играта те оставя,
понякога оставаш празнина...

Това е гадна старческа промяна,
тъй както е нелепа старостта...
И аз ли в лапите ù ще остана?!
Туй не е нещо ново за света!

Проблемът е във "чарка" ми износен,
докато съм се гонил със света...
Не си останах аз младежа росен,
а трябва днес боклуци да смета.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красива изповед!Годините текат,но не пропилените,а сбъднатите,изживените,тези с красивите спомени остават...
  • Годините човек не ще измами,
    а трябва да им подаде ръка...

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...