Nov 30, 2012, 2:02 PM

Това е старостта

  Poetry » Other
592 0 2

Стовари се един проблем при мене!
И с него трябва да троша глава.
От него взе душата ми да стене:
понякога забравям имена!

Изглежда е при мене старостта ми!
Аз трябва да я срещна на крака!
Годините човек не ще измами,
а трябва да им подаде ръка...

Другар съм ти и името ти зная.
И се потупваме по рамена...
Но щом за миг в играта те оставя,
понякога оставаш празнина...

Това е гадна старческа промяна,
тъй както е нелепа старостта...
И аз ли в лапите ù ще остана?!
Туй не е нещо ново за света!

Проблемът е във "чарка" ми износен,
докато съм се гонил със света...
Не си останах аз младежа росен,
а трябва днес боклуци да смета.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красива изповед!Годините текат,но не пропилените,а сбъднатите,изживените,тези с красивите спомени остават...
  • Годините човек не ще измами,
    а трябва да им подаде ръка...

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...