29 июн. 2010 г., 22:25

Това не ли е лудост?

682 0 4

На Петя за именния й ден -
букет от маргаритки.
И стихове. Четем...
Кафетата ни смайващо дъхтят,
а от чашите им се стича умората.

Сега,
когато светът е болен
от безразличие
и всеки час ни убиват
с грубостта си;
когато последните филизи на доброто
са прекършени
и злото е пуснало дълбоко корени
в недрата на човечеството;
когато вече е измислен начин как
три по три плюс две
да е равно на петнайсет -
две поетеси, адвокатка и моряк
говорят за Любов
и с песни заливат камъните
на Деня.

От почуда
на птиците тромпетите
онемяха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Латинка-Златна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...