Това ни остана..
И днес ми говориш красиво
със думи макар и измислени.
А сърцето във мен се е свило,
защото виждам очите неискрени.
Правиш кратка пауза,замлъкваш..
Забелязваш, че гледам печално.
Две сълзи отронват се мълком
от лицето ми бледо, овално.
Ти мигом ставаш от масата
и засвирваш нежна соната.
На пианото празна е чашата,
а вън се къпе залез в позлата.
И тъй оставаме двамата страдащи.
Помежду ни май има преграда.
Заваля. Виж капките падащи...
Туй е нашата сетна награда!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
