22 mar 2007, 18:58

Това ни остана.. 

  Poesía
737 0 7

И днес ми говориш красиво
със думи макар и измислени.
А сърцето във мен се е свило,
защото виждам очите неискрени.


Правиш кратка пауза,замлъкваш..
Забелязваш, че гледам печално.
Две сълзи отронват се мълком
от лицето ми бледо, овално.


Ти мигом ставаш от масата
и засвирваш нежна соната.
На пианото празна е чашата,
а вън се къпе залез в позлата.


И тъй оставаме двамата страдащи.
Помежду ни май има преграда.
Заваля. Виж капките падащи...
Туй е нашата сетна награда!

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??