Обикнах те така силно,
че сега не зная как да те изтръгна от сърцето си...
Не зная защо допуснах да нахлуеш в мен,
като знаех,че ти си човек...
дошъл на Земята за един ден!
Не усещам вече миризмата на лалетата в градината
и ласките на слънцето...
Не чувам чуруликането на птичките
и не виждам небето...
Това остана от мен след като си тръгна
в твоя свят измислен..
Една жена,която просто съществува..
Не Обича...Не Чува...
Не вижда...Не говори...
Не се моли...Не диша...
А тя просто съществува..за теб..сега и тук...
ТОВА СЪМ АЗ ..ТВОЯТА ЛЮБИМА!!!
© Александра Методиева Все права защищены