Jan 24, 2006, 8:39 PM

Това съм аз ...

  Poetry
1.1K 0 3

Обикнах те така силно,
че сега не зная как да те изтръгна от сърцето си...
Не зная защо допуснах да нахлуеш в мен,
като знаех,че ти си човек...
дошъл на Земята за един ден!
Не усещам вече миризмата на лалетата в градината
и ласките на слънцето...
Не чувам чуруликането на птичките
и не виждам небето...
Това остана от мен след като си тръгна
в твоя свят измислен..
Една жена,която просто съществува..
Не Обича...Не Чува...
Не вижда...Не говори...
Не се моли...Не диша...
А тя просто съществува..за теб..сега и тук...
ТОВА СЪМ АЗ ..ТВОЯТА ЛЮБИМА!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Методиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...