21 июн. 2007 г., 21:20

Този ден когато

1.2K 0 3

Ще дойде ден, когато:
очите няма да плачат,
устните няма да те търсят,
ръцете няма да треперят.
А когато този ден настъпи, за друг очите ще се радват,
за друг устните ще жадуват,
ръцете друг ще докосват.
А ти ще молиш да се върна!
Няма, забравих те!
Казваха, че не съм силна колкото теб,
че на теб не ти пука за мен,
но сега ти плачеш, а на мен не ми пука за теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивет Велинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тук имаме нещо!Казвам нещо, защото има мноооого работа докато стане изпипан стих,имаш положителан хрумка за възрастта си...но трябва повече да влагаш ритмичност и такт
  • Добре Ив,правилно постъпваш-животът е пред тебе-с обич за теб.
  • Моля Ви,пишете коментари и оценявайте за да знам какво да правя за напред!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...