5 нояб. 2010 г., 09:20

Този мъж

884 0 0

Този мъж бе погребан в сенки от минало.

Сънуваше листопади и мълнии.

Този мъж отмерваше живота си в чаши

и пиеше на големи глътки мълчания.

Този мъж не преживяваше, не съществуваше

неговото високо го погреба  долу в ниското.

Остана му кучето - верен приятел

и няколко снимки - пепелно щастие.

Този мъж се държеше по мъжки.

Не плачеше нощем.

Не пиеше денем.

И прегръщаше мъртво сенки от къпини.

Този мъж ме обичаше някога.

Днес само ме гали по миглите.

И шепти.

А ти си само пепел...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...