Този мъж бе погребан в сенки от минало.
Сънуваше листопади и мълнии.
Този мъж отмерваше живота си в чаши
и пиеше на големи глътки мълчания.
Този мъж не преживяваше, не съществуваше
неговото високо го погреба долу в ниското.
Остана му кучето - верен приятел
и няколко снимки - пепелно щастие.
Този мъж се държеше по мъжки.
Не плачеше нощем.
Не пиеше денем.
И прегръщаше мъртво сенки от къпини.
Този мъж ме обичаше някога.
Днес само ме гали по миглите.
И шепти.
А ти си само пепел...
© Полина Всички права запазени