Този път

И добре, че се върнах и този път в Ада,
видях всичките си близки долу,
но моето сърце вече не изпитва наслада,

когато справедливостта възтържествува отново.
Тогава видях болките на любимите хора,
приживе бяха герои, сега страдат много.

Там долу, видях стотици слепи в затвора
на Ада - невидели своя път в живота,
изтърпели жертвеност и душевна умора.

Поели под тежестта на наказанието хомота
и сега изпълняват нечия жестока воля,
защото приживе са вървяли в грешна посока.

О, не! Те днес не изпитват вина и не молят
за моята помощ или поне за съжаление,
не ми дават пред тях и аз душата си да разголя.

Всичките грехове сега заплащат с търпение.
Къде бях аз, когато те преди сгрешиха?
Дали с техните мъки не заплатих това успокоение?

Сега дори душите им се подобриха
и виждат света под ъгъл нов,
различно е от времето, в което се заблудиха

и престъпиха Божията повеля, дори от любов
бе тази грешка, но против човешките закони,
а методът, очакван за мъчение, бе суров.

И тук виждам, един през друг се гонят,
преследвани от донесената от мен съвест,
тя бе наказанието във безтегловност.

Не тълкувам света със сега донесената мъдрост
или със знания, получени по пътя си дотук.
Нищо не ще издигна срещу моята гордост

и дали долу щях да слезна, ако бях друг
и не се влияех от страданията на всички
и можех от тях да не чувам нито звук?

Но тези хора не са ми безразлични,
защото след време, долу и аз ще съм един от тях,
макар и сега като жив да съм двуличен.

И при самото слизане, в мен покълна страх
- дали това не е последното ми пътешествие,
или ще се завърна на земята, на която бях?

Там горе, сега демоните правят нашествие,
завземат душите ни и ни връщат долу.
Ние не чакаме нечие поредно пришествие.

От позицията си в центъра на Ада мога
да видя къде бях стигнал и как бях живял.
Сърцето ми срещу мен се бунтува твърде строго

и когато моята лична истина бях съзрял,
аз реших този път слизането ми да е ново,
да вложим смисъл в причината да си умрял.

И когато реших да се изкача отново,
аз преместих скалата в себе си
и това сърце сякаш вече бе готово

да се възкачи горе при гроба ми,
да се промени от моето спасение
и едва ли някой в Ада ще се трогне особено.

Пред сега срещнатите духове давам преклонение
и този път си тръгвам към звездите щастлив,
всеки ден от днес ще изпитвам търпение...

Докато светът под мен е студен и сив,
няма място в света на живите това
- нека да е без смъртта и той красив.

Вдигам своите очи и своята глава
и ето, че и сега звездите ме зоват,
но някога ще се завърна за това,

което ме развълнува и този път...