Този път ще се напия,
някак ми е много пусто.
От всички искам да се скрия,
да запълня празнината със изкуство.
Тази вечер само с пълната чаша
ще споделям и ще плача.
Няма вече любовта да бъде "наша",
безкрайна тишина ни е сега палача.
Този път ще пия до припадък
или по-добре до смърт.
Самота ми даде за подарък
и това ми стига за из път.
Тази вечер ще пия като мъж
... кълна се, всичко ще поправя,
че нали обичам истински веднъж,
но май е късно. Пия... и дано те забравя!
© Инсайд Все права защищены