veronika_007 (Вероника Шефченко)
9 3
26 дек. 2007 г., 00:00

Този стих написан 

  Поэзия
663 0 7

Този стих написан

 

Падам надолу,

дъното достигам.

Грешки направих много

и в тунела светлина не виждам.

Нямам сили да се усмихна, дори и лицемерно.

Сълзите си изплаках, чувствата убих,

а в сърцето е вледеняващо студено,

моя вик за света скрих.

Убивам се бавно, малко по-малко,

щастието мое продължи тъй кратко.

Отиде си в онзи тъмен дъждовен ден

и никога не се завърна то при мен.

Падам, а няма кой да ми подаде ръка.

Достигам дъното, отивам в калта.

Вече няма в нищо смисъл,

дори и в този стих написан.

© Вероника Шефченко Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За съжаление много често хората избират този път, който по-късно се оказва ,че е не само грешен,но и е по-труден!
  • Благодаря на Всичките за вашите коментари и оценки.Искам само да почертая че този стих е за моя приятелка,която избра лесния начин да избяга от пробелмите си,но не верния.
  • от всичко има изход...стига да го пожелаеш...
    с много обич, Вероника.
  • Да,вярно е...колкото и да е лошо да си на дъното,по-лошо няма накъде.А и аз вярвам,че дори и някога да се почувстваш,че си там, ти ще съумееш да се измъкнеш!
  • От дъното пътят е само на нагоре Усмихни се
  • Има !!!
  • Така е!
Предложения
: ??:??