Този стих написан
Този стих написан
Падам надолу,
дъното достигам.
Грешки направих много
и в тунела светлина не виждам.
Нямам сили да се усмихна, дори и лицемерно.
Сълзите си изплаках, чувствата убих,
а в сърцето е вледеняващо студено,
моя вик за света скрих.
Убивам се бавно, малко по-малко,
щастието мое продължи тъй кратко.
Отиде си в онзи тъмен дъждовен ден
и никога не се завърна то при мен.
Падам, а няма кой да ми подаде ръка.
Достигам дъното, отивам в калта.
Вече няма в нищо смисъл,
дори и в този стих написан.
© Вероника Шефченко All rights reserved.
Усмихни се